Какъв ден беше...
Обещах на Аджна, че ще кажа как е минало хаус партито на центъра. Е, за жалост на 15-ти септември не успях да отида. Жалко, щеше да бъде по-приятно...
Отбелязахме началото на учебната година с палатки. Тоест бяхме на палатки. Празнувахме и рождения ден на Джоан, братът на Лидка. Порасна момчето... не само на години ами и на ръст. Преди беше по-нисък от мен пък сега ме гледа отгоре. Колко бързо растат :)
Та за вечерта на 15-ти...
Тъкмо, когато отивахме към пощата за срещата, хаус партито беше на привършване. Нищо, друг път ще си мърморя, че не съм отишла. Всички казаха, че е минало повече от страхотно. Само да ме ядосват.
Вечерта продължи малко... малко странно.
След Телевизионния център, всички отидоха към една дискотека, а аз реших да се поразходя с Ради - една приятелка :)
Тогава тя нямаше години, оставаше й само седмица и щеше да направи 18. Реших да не я изоставям сама и тръгнахме на разходка по центъра. Щяхме да пием кафе, но навсякъде искаха лични карти, все пак беше към 12 и нещо.
Говорихме си много, на какви ли не теми. Открих, че много от нейните разбирания за живота пасват с моите разбирания. Дотогава не се познавахме много добре. Е, съученички сме, но... Тогава разговорът ни беше много хубав. И определено беше пълноценен!

Отдавна не си бях изкарвала така. Добре или зле... мисля, че беше добре.