Не знам какво е да обичаш.
Или поне така ми казваха. Защо ли? Защото съм била малка. Малка и нищо неразбираща. Нямала съм опит.
Нима, за да обичаш се изисква опит?
Нима можеш да се влюбиш и да обичаш само ако си на прилична възраст?
Нима не знам що е любов... обич?
Прибирах се вкъщи. Седях пред прозореца и те чаках. Гледах, слушах, надявах се. А и ти не направи нищо, за да убиеш тези надежди. Нито с телефонните си обаждания. Нито с думите си. Не направи нищо. Не направи нищо и за да покажеш любовта си.
А защо продължавах?
Нима знаех какво е да обичаш?
Обаждаше се. Обичах да слушам гласа ти. Говорех дори глупости само и само, за да те задържа на телефона повече време. Сънувах те. Постепенно заповах да се престрашавам и да правя планове за нас. Невинни планове, включващи посрещането ти на гарата и първото, което ще направя като те видя. Представях си как ще се засмееш, как ще ме прегърнеш и ще кажеш: Обичам те! Не исках повече...
Но всичко това беше само в най-смелите ми мечти. Както казах, живея в някакъв свой свят, който така се различаваше от твоите представи.
Ти се върна неочаквано. И също така неочаквано разби всяка една от представите ми. Всичко стана на прах, на сол, с която сега посипвам всеки свой ден. И всичко горчи! Всяка дума, всеки спомен, всяка усмивка, всяка въздишка, всяка сълза - всичко!!!
Отново се сблъсквах с лицемерие. Или просто бях моментно забавление. Или ти обичаше да лъжеш?
Как можеше да изричаш "обичам те" и тези две думи да звучат толкова истински от устните ти?
Как можеше да ме целуваш по онзи твой начин?
Защо се държеше така, сякаш си готов и в пропаст да скочиш заради мен?
Защо казваше, че си луд по мен? Защо искаше да си с мен постоянно?
Не, не беше с мен заради желанието за секс. Макар, че това бяха едни от многото ни хубави моменти заедно, ти не искаше само това от мен. Сещаш ли се за първия път? Или вече избледнява в спомените ти? Сещаш ли се въобще колко беше хубаво?
Не, имаше толкова по-важни неща секса!
Вече не помниш... Или просто така казваш. Помниш, но не знаеш какво искаш. Мълчиш и правиш грешка след грешка, като не разбираш, че от това ме боли мен.
Ти си това, което ме допълва.
Ти си това, което съм искала.
Ти си този, който знаеше какво искам.
Ти си този, който ме накара да се усмихна отново.
Ти си този, който обичах.
Ти си този, който обичам.
А нима аз зная какво е да обичаш?
Ти ми кажи...